Автор: Борис Шойтов
Цели на първоначалния разговор:
- Изясняване на най-актуалния проблем за пациента в дадения момент.
- Изясняване на най-дълбокия проблем за пациента в дадения момент.
- Изясняване в каква степен първите два пункта са взаимосвързани помежду си.
- Определяне чрез кой канал се реализира проблемът от първия пункт.
- Определяне чрез кой канал се реализира проблемът от втория пункт.
Подзадачи на първоначалния разговор:
- В каква степен каналът на най-дълбокия проблем може да бъде свързан с канала, чрез който се реализира най-актуалния проблем?
- Ако такава връзка между каналите не може да се проследи, може да се предположи наличие на междинно ниво, което се явява блок за актуализирането на най-дълбокия проблем и начало на развитие на най-актуалния проблем.
Колко са баналностите, които въпреки че са баналности, все пак представляват важни моменти?
Кога започва интервюто?
От момента на първия контакт – от позвъняването по телефона, от първото ръкостискане, от първите думи на пациента.
Не се стремете да започнете разговора първи. Поощрете невербално пациента да започне да говори.
Работата в SEST се извършва на нивото на каналната ци, затова основната задача по време на интервюто е да се разкрие каналът с нарушение. Първоначалният разговор позволява да се „изчистят“ неактуалните нарушения (т. е. нарушенията, предизвикани от мимолетни влияния – твърде бързо ходене преди визитата, вълнение преди прегледа, хранителни и атмосферни влияния и др.) и да се фокусира жизнената енергия върху истински значимото.
Нарушението в канала се проявява на всички фокуси – от биомеханичен до ментален.
Вървете от физиката в дълбочина към менталното. Но помнете – нашата представа за менталното съдържание на канала е ограничена от нашето днешно ниво на разбиране. Менталното съдържания на канала per se е безкрайно и всеки следващ пациент ни разкрива нови аспекти от него. Не се вкопчвайте в представата си и не казвайте „Това не може да бъде“.
Ако след палпаторната диагностика разкритият канал с нарушение не съответства на предварителните ни представи, това може да свидетелства преди всичко за: вашето непълно разбиране на менталното съдържание на канала; за непроявил се в разговора канал; за наличие на междинно ниво, което се явява блок и поради това неосъзнато се прикрива от страна на пациента.
Но палпаторните находки във всеки случай ще бъдат решаващи за определяне на обека на работа. Ние трябва да се ориентираме единствено по това, което откриваме при палпацията, а не по това, което ни се е искало да открием. В анализа на несъответствията често се крие истинската причина за всички проблеми на пациента.
Когда приключва интервюто?
Когато пациентът започне да се повтаря в оплакванията си, в описанието на усещанията или в предполаганите от него причини за случващото се. Тези повторения в разговора ще сочат към най-дълбокото ниво, с което в този момент пациентът е способен да се справи.
Първоначалният разговор не може да се точи до безкрай. Ако чувствате, че сте “зациклили” и вече не разбирате какво става, преминете към огледа. Първоначалният разговор показва не само нивото, с което е в състояние да се справи пациентът, но и нивото, с което можете да се справите вие.
“Затвореност – Отвореност” на пациента
Няма “затворени” пациенти. “Затвореността” е симптом сама по себе си. Също както и прекалената отвореност. “Затвореността”, като такава, може да насочва към проблем с движението Метал. Но трябва да се разбира, че това може да бъде както причина, така и компенсация на нарушение в други движения У Син.
“Отвореност”, проявяваща се чрез прекалена разговорливост, бъбривост може да насочва към актуалноат на проблем на ниво на движенията Дърво или Огън. Движенията Почва, Метал, Вода първично не могат да се проявят по такъв начин. Почвата – защото нейната тема е баланс, а прекалената разговорливост е нарушение на баланса. Металът просто не е способен да излъчи в повече нещо от себе си, а Водата няма сили за излишно оживление. Но тези движения може да лежат в основата на най-дълбокия проблем и тогава Дървото или Огънят ще се явяват компенсация или следствие на този дълбинен първичен проблем.
Всеки “затворен” пациент се стреми към отвореност. Сам фактът, че се е обърнал към вас, представлява първа стъпка в тази посока, затова в разговора той несъзнателно винаги ще оставя “прозорчета”, през които вие можете да надникнете вътре и да видите онова, за което човекът всъщност би искал да ви разкаже. Нашата задача е да не пропускаме тези моменти. Като правило, такива “прозорчета” представлява появата в разказа на човека на описания на усещания и чувства. Това е покана, зов. Последвайте ги.
Динамика на смяната на фокуси, нива и канали
Динамиката на смяната на фокусите, нивата и каналите ви показва посоката на придвижването и степента на доближаване до основното ядро на проблема на човека.
Това, което не се е проявило на първия прием, се открива на следващите визити.
Очевидното не винаги е истинното.
Придвижване от биомеханичен фокус към емоционален или ментален фокус може да говори за движение в посока към истинската причина.
Но и обратната динамика може да говори да екстериоризация на проблема, а може да говори и за долижаване към “блок”, който пречи на човека да осъзнае истинския си проблем.
Общото равнище на жизнената сила, проявяващо се в работоспособност и жизнерадост, ни помага да се ориентираме какво се случва.
Още веднъж за очевидното
Очевидното е това, което виждат очите. Но непразно казват, че очите не виждат това, което умът не знае. Затова ще повторя още веднъж: Очевидното не винаги е истинското.
Бойте се от очевидното. То лесно въвежда в заблуждение. Това става особено важно, когато се опитваме да разберем симптомите на пациента. Разбирането на симптомите, както ние с Ян отбелязахме в първата книга, т. е. диагностиката, зависи до голяма степен от ъгъла, под който гледаме към симптома.
Лекарят разглежда симптома от патофизиологична гледна точка.
И от тази гледна точка симптомът може да е разбираем или очевиден (или пък не). Но за нас симптомът (няма да се уморя да го повтарям) е динамично явление. Отражение на стремежа на жизнената сила да възстанови баланса. Докато не разберем тази динамика, симптомът си остава неразбираем.
Един от начините за обяснение е символичното тълкуване на симптома. Ето къде коварството на очевидното често се разкрива в пълна мяра. Симптомът като символ съществува само в реалността на пациента. Бидейки субективни, ние имам склонността да разглеждаме символа, изхождайки от собствената си реалност. Подобно тълкувание – съвсем очевидно за нас на пръв поглед – първо, не е такова за пациента и второ, въобще не е истинно. Т. е. докато не разберем реалността на пациента, ние не можем да разберем символиката на неговия симптом. Нещо повече, това, което на пациента изглежда очевидно, по правило също не е истинно.
Ето един доста типичен пример. Мъж на 77 години се обърна към мен по повод на болка в областта на лявата раменна става и лявата ключица. Той има дългогодишен обичай да плува всеки ден поне по 2 часа без прекъсване. Според него, той се е пренатоварил по време на плуването и оттам се появила и болката. За него това е очевидно.
Но нека си зададем два простички въпроса. Защо болката се е появила именно сега? И защо болката е само от едната страна? Изхождайки от предположението за пренатоварване, не получаваме отговори на тези въпроси. Разбира се, ние може да си изсмучем от пръстите някакви отговори. Може би той загребва по-силно с лявата ръка; може би точно в този ден морето е било с повече вълни и се е наложи да се напрегне повече или температурата на водата е била по-ниска от обикновено. Но всичко това са предположения, които не ни дават нищо по същество. Тези “причини” не ни разкриват динамиката на жизнената сила.
Може да се опитаме да разтълкуваме симптома, изхождайки от символиката на функционалното значение на мястото, където симптомът се проявява. Ръка, раменна става, ключица. Просторът за фантазиране тук е безкраен. Ръката е това, с което хващаме нещо, задържаме, добиваме, достигаме и пр.
В руския език (както, разбира се, и в други езици) има много изрази, свързани с ръцете: той отпусна ръце (разочарование, фрустрация, невъзможност да достигне или да получи нещо); ръцете му са къси (пак невъзможност или неспособност да осъществи или да постигне нещо); работи през пръсти (незаинтересован, ленив, небрежен) и пр.
Става (съ-став) – нещо, което спряга, съединява едно с друго. Преход. Т. е. ставата служи като предаващо звено. На ниво механика именно това се и случва. На ниво психика, често пъти скованост на ставите означва ригидност (скованост) на психиката. Негъвкавост на мисленето, неспособност за приспособяване, за огъване в нужната посока, за да постигнеш по този начин целта. Раменна става – преход от тялото към ръката. Тук несъмнено ръководи тялото. То управлява ръката, а ръката изпълнява, реализира. Т. е. раменната става представлява преход от желанието (решението) към реализацията. Естествено, това е само едно от възможните тълкувания.
В една от книгите си Гранжорж описва символизма на ставите.
Ключицата. От гледна точка на биомеханиката на нашето тяло, ставите на ключицата са допълнителни стави на рамото. При ограничения в ставите на ключицата възникват също и ограничения в движенията на раменната става. Символично, може да се каже, че ключицата служи като ключ към прехода от желание към реализация. Не е ли красиво? На мен ми харесва. Но какво отношение има всичко това към реалността на конкретния пациент? Какво отношение има то към неговата жизнена сила?
Областта на ключиците е много интересен район от гледна точка на топографията на акупунктурните канали. В средата на надключичната ямка се намира точка Е 12 (канал на стомаха). Това е много важна точка, що се отнася до циркулацията на ци. Първо, от тази точка започва вътрешният ход на канала на стомаха. Второ, през нея преминава надлъжният ло-съд на канала на стомаха, а също и т. нар. дивергентен или специален меридиан на канала на стомаха. Трето, това е началото на вътрешния ход на канала на дебелото черво. Има и връзка с меридиана на белите дробове, с дивергентния меридиан на перикарда. А има още и връзка с чудесния съд Ду Май. И аз дори не съм изредил всички възможни връзки.
В акупунктурата на тази точка не й се обръща особено много внимание. Но спред мен, наред с точка Е 30, това е една от най-важните точки, влияещи върху циркулацията на ци в целия организъм.
При въпросния пациент, при огледа беше разкрито нарушение в канала на стомаха на открито ниво, на първо скрито канал на черния дроб, откъдето стигнах до придобит шаблон, възникнал 4 години по-рано. Придобит шаблон – в конкретния контекст това е формирал се стереотип на отклонение в циркулацията на жизнената сила, възникнал 4 години по-рано под въздействие на емоционален фактор (емоционален фокус при диагностиката).
При изслушването на вътретъканното движение в зоната на точка Е 12 от двете страни се наблюдава несиметричност. Отляво движението се отклонява назад, обгръщайки шията в зоната на първи гръден прешлен, в точка VG14. Движението от Е 12 към VG14 – това е нормална връзка на канала на дебелото черво. Стомахът и дебелото черво имат функционална връзка помежду си по принципа “горе-долу” и образуват т. нар. голям канал или оста “ян мин”. В SEST ние разглеждаме такива оси като конституционално обусловени връзки. Накратко, 4 години по-рано се е случило нещо, което е принудило ци да се отклони от нормалната си циркулация по канала на стомаха в посока към канала на дебелото черво, проявявайки конституционална слабост, но в този момент организмът не ни „допуска“ на нивото на конституцията. Следователно, на него не му достига ресурс за решаване на проблема на това дълбоко ниво.
И сега вече е съвсем логично да се зададе на пациента простичкият въпрос: А какво по-драматично се е случило в живота Ви преди 4 години?
Оказва се, че тогава открили рак на гърдата у съпругата му и тя била подложена на тежко лечение.
Какво чувствахте тогава?
Тревога, безпокойство, несъгласие, безсилие (просто отпуснах ръце), безпричинна вина и собствена безполезност.
Несъгласие със ситуацията – канал на стомаха. Собствена безполезност и вина – канал на дебелото черво.
Ето сега вече симптомът е обясним от гледна точка на динамиката на жизнената сила, на причината, на конституционалната предразположеност, на символизма на анатомичната област.
Т. е. очевидността на пренатоварването, преохлаждането, възрастта и пр. Няма абсолютно никакво отношение към реалността.
Още веднъж за “затворените” пациенти и за какво мълчи човек
По-рано аз казах, че няма “затворени” пациенти, защото за нас самата “затвореност” е симптом. Но ние често се срещаме с хора, които не умеят или не са способни да се изразяват. Те не познават собствените си чувства. Съществува дори специален термин за това – алекситимия. Буквално, “алекситимия” означава: “без думи за чувствата”.
Ние с Ян наричаме помежду си такива хора “дървосекачи”. Това няма унизителен подтекст. Нали помните приказката “Вълшебникът от Оз”. Там има такъв герой – Железният дървосекач.
Той няма сърце. И често казва приблизително следното: “Ако имах сърце, сега бих почувствал това и това”. Сърцето – това е, което чувстваме. Естевено, тук не говоря за физиология.
Вие вероятно сте обръщали внимание, когато човек разказва за някаква драматична ситуация в живота си, че ако го попитате какво чувства, той казва “празнота” и показва с длан към гърдите. Там е пусто. Там няма сърце. Там няма емоции. Там няма енергия. В сърцето е празно. Пустота на сърцето. Често това е празнота или недостиг в канала на сърцето. Но това става в ситуация, когато е имало стрес, драма, трагедия.
А аз говоря за това, че човек е неспособен да осъзнава емоциите си, усещанията си, чувствата си.
Да назовеш чувството си не е въпрос на речников запас. Дори ако човек казва: “Аз разбирам какво чувствам; просто не мога да го опиша” – това вече сочи към неговия проблем.
Той няма контакт със сърцето си. Пътят към него е блокиран. Това може да се прояви в проблем по канала на перикарда или по който и да било друг канал на движението Огъня. А може, както вече посочих, да бъде свързано с движението Метал. Металът – това е способността да отпускаш ситуацията. Да отпуснеш значи да осъзнаеш. А ако осъзнаваш, ти можеш и да разкажеш за това.
Но да можеш и да искаш – това са различни неща. Ние не искаме да се докосваме до това, което ни причинява болка. Затова и мълчим за него.
Монтескьо казва: “Понякога мълчанието е по-изразително от всички речи”. Слушайте за какво човек мълчи. Това е сложно. Да се чуе мълчанието е сложно. Но има моменти, помагащи ни да разберем. “Мълчание”, привързано към някаква ситуация. Ситуацията човек може да си я спомни и да разкаже за нея. Но ситуации в живота – много. Коя от тях е значима? Онази, след която следва “емоционално мълчание”.
Ето ви един пример: обърна се за помощ момиче на 17 години. То разказа, че 2-3 години по-рано претърпяло лека травма на главата. Ударило си тила в стената. Сътресение на мозъка не било установено. Важна ли е тази травма в историята на пациентката, или не?
Първото, на което обръщаме внимание – момичето не помни точно кога се е случила травмата. А това не е станало преди 10 години! Станало е сравнително скоро. Една година разлика може да се окаже съществена за нас.
Изглежда, че щом човек не помни, значи това просто не е важно за него.
А как стана травмата?
Е, не помня вече. Май си играех със съучениците и просто се подхлъзнах и си чукнах главата.
Как играехте?
Ами, не помня.
Странно. Не е имало сътресение. Травмата – физически – не е била сериозна. Значи, не е имало и амнезия. Що за работа? Наистина ли не е важно? И затова не е и запомнила? Но нали са я водили в болницата. А това не се случва всеки ден. За болницата помни. Колко време е прекарала там, кой я е преглеждал. А ситуацията, която я е довела в болницата, не помни. Нещо не се връзва.
А какво чувстваше емоционално в момента на травмата?
Не помня. Нищо. Това е дреболия. Ние си играехме. Нищо друго нямаше. Това не е важно.
О, колко много думи за нещо дребно и маловажно. Но нито една думичка за усещането, за емоциите.
Това, че не е важно, помни, а какво точно не е важно, не помни.
Така че за какво човек мълчи? Ето това вече не е важно. В този момент от разговора можем да сложим точката и да преминем към огледа.
При огледа се разкрива канал на сърцето на емоционален и механичен фокуси.
Което говори за това, че тази травма е оставила своята следа. И тя е значима.
Перифразирайки Хемингуей, може да кажем: “Не питай за кого мълчи човек. Той мълчи за себе си.”
На български език преведе за Вас: РС